The Marriage Illusion

„Винаги е рисковано да не казвам, че не е препоръчително, да хванеш съпруга или съпругата си за довереник. Искреността като основа на хармонията в двойката е измама. Вземете Жана и Максим, двама от героите на тази пиеса. След няколко години щастлив брак те решават да си признаят някои дребни отклонения. Това е началото на едно сериозно преосмисляне, на законни подозрения, на обвинения от всякакъв характер, на непоносими ревности. Никоя лъжа не е без последствие, никоя истина не е безопасна. Всъщност, доверието трябва да остане илюзия. Това несъмнено е елементарното условие за спокойствието в семейството.

The performance “The Marriage Illusion” deals with the very fine and delicate matter of love, family and family relationships. The topic is painfully relevant since, on the one hand, it is one of those eternal values, and, on the other hand, family relationships are often of increasing importance for migrant communities. The performance is characterized by rather stark sets and quite unconventional approach to the topic through the application of sarcasm and farce. It is based on Eric Assous’s play, “The Marriage Illusion.” Eric Assous is a popular French playwright who has mastered irony, sarcasms and self-irony and has turned them into powerful tools to depict relationships.